10 abr 2023, 19:27  

* * * 

  Poesía
838 7 19
На мислите под парещото бреме
топя се като лунна светлина.
А утрото не ще да ме приеме -
аз съм изчезваща звезда.
Обичам всички - искам да помагам,
но губя се - сред утринна мъгла.
Любов, бъди със мен дори след края -
знам, ти си моята съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??