Будилникът дрънчи във мрака,

навреме, както му е ред,

че работата мене чака-

там трябва да съм в 6 без 5.

Закуска бързо си приготвям:

масло, филия, пчелен мед.

За работата се подготвям-

там трябва да съм в 6 без 5.

Обличам бързо потник шарен,

след туй е ризата наред.

За работата ще съм харен-

там трябва да съм в 6 без 5.

По стъпалата слизам леко.

Те са някакси безчет.

А работата е далеко-

там трябва да съм в 6 без 5.

В трамвая морно се прозявам,

пред мен изчезват плет след плет.

За работата закъснявам-

там трябва да съм в 6 без 5.

Задъхан, стигам до портала

и влизам гордо като кмет.

Но работата е втасала...

Отдавна не е 6 без 5.

Шефът ще се кара яко,

ще бъда аз злощастен, клет.

Такваз е работата, бако,

щом там не си във 6 без 5.

На шефа си не съм подлога,

нито кошчето за смет.

Да викна в работата мога:

,,По дяволите 6 без 5!"

Въвеждам структурни реформи,

отхвърлям този тежък гнет.

За работа издавам норми-

да няма вече 6 без 5!

За мене планове по-разни

оттук ще имам занапред.

Щом тази работа ви дразни

там Вий бъдете в 6 без 5 !