Будилникът дрънчи във мрака,
навреме, както му е ред,
че работата мене чака-
там трябва да съм в 6 без 5.
Закуска бързо си приготвям:
масло, филия, пчелен мед.
За работата се подготвям-
там трябва да съм в 6 без 5.
Обличам бързо потник шарен,
след туй е ризата наред.
За работата ще съм харен-
там трябва да съм в 6 без 5.
По стъпалата слизам леко.
Те са някакси безчет.
А работата е далеко-
там трябва да съм в 6 без 5.
В трамвая морно се прозявам,
пред мен изчезват плет след плет.
За работата закъснявам-
там трябва да съм в 6 без 5.
Задъхан, стигам до портала
и влизам гордо като кмет.
Но работата е втасала...
Отдавна не е 6 без 5.
Шефът ще се кара яко,
ще бъда аз злощастен, клет.
Такваз е работата, бако,
щом там не си във 6 без 5.
На шефа си не съм подлога,
нито кошчето за смет.
Да викна в работата мога:
,,По дяволите 6 без 5!"
Въвеждам структурни реформи,
отхвърлям този тежък гнет.
За работа издавам норми-
да няма вече 6 без 5!
За мене планове по-разни
оттук ще имам занапред.
Щом тази работа ви дразни
там Вий бъдете в 6 без 5 !
© Георги Янков Всички права запазени
Точно "дрънчи" гадният будилник 😅
Хвани метрото! Щом имате трамвай, трябва и метро да имате!