9 июн. 2023 г., 19:23  

*** 

  Поэзия » Философская
419 2 3

 

Потъвам в плаващите пясъци
на всяка нощ
И всяка нощ се дърпам за косите
Едва излизам - цялата катран
и лепнеща, и тежка и убита..

 

Земята ме притегля всяка нощ,
влече ме надълбоко и гробовно,
в приспивна ласка, сложила капан...
Във мрак е моя дом и аз съм спомен..

© Красимира Масларска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мрачно и въздействащо.
  • Много благодаря за коментара и добавянето в любими, Антоанета. Окуражавате ме. Доста е мрачно и мен ме побиха тръпки, като го прочетох накрая... преживяно... Благодаря много и на Младен!
  • Разтърсваща картина сътворяваш. Побиха ме тръпки, хареса ми.
    Само мисля, че - "Земята ме притегля всяка нощ"
Предложения
: ??:??