quinousmene (Красимира Масларска)
18 47
9.06.2023 г., 19:23 ч.  

*** 

  Поезия » Философска
420 2 3

 

Потъвам в плаващите пясъци
на всяка нощ
И всяка нощ се дърпам за косите
Едва излизам - цялата катран
и лепнеща, и тежка и убита..

 

Земята ме притегля всяка нощ,
влече ме надълбоко и гробовно,
в приспивна ласка, сложила капан...
Във мрак е моя дом и аз съм спомен..

© Красимира Масларска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мрачно и въздействащо.
  • Много благодаря за коментара и добавянето в любими, Антоанета. Окуражавате ме. Доста е мрачно и мен ме побиха тръпки, като го прочетох накрая... преживяно... Благодаря много и на Младен!
  • Разтърсваща картина сътворяваш. Побиха ме тръпки, хареса ми.
    Само мисля, че - "Земята ме притегля всяка нощ"
Предложения
: ??:??