Под сенките на надвисналото в безтегловност небе

и посивялото почти незабележимо слънце

донесе благодат за пожълтелите треви

дългоочакван хлад и две-три капки.

Потънаха те безследно като от илюзията породени,

уловени от хиляди прашинки;

не утолиха ни суша, нито жажда,

не измиха въздуха, прашните листа.

Но с радост и надежда напоиха,

белязаха деня със среща -

капчици,

прибрали в себе си прахта

и разкроили въздуха в пространство.