Под сенките на надвисналото в безтегловност небе
и посивялото почти незабележимо слънце
донесе благодат за пожълтелите треви
дългоочакван хлад и две-три капки.
Потънаха те безследно като от илюзията породени,
уловени от хиляди прашинки;
не утолиха ни суша, нито жажда,
не измиха въздуха, прашните листа.
Но с радост и надежда напоиха,
белязаха деня със среща -
капчици,
прибрали в себе си прахта ...