5 июн. 2008 г., 11:58

* * * 

  Поэзия
739 0 0
Твоите устни попиват навсякъде,
твоят живот в мене тече.
Тиха, безмълвана придошла е от някъде
зората на твойто небе.
Но до мене те няма от толкова дълго,
че твоя свят съм оставила
да залезе в клоните на безплодно дърво,
отдавна в мене израснало.
Без цветове, под безкрайната зима,
едва оцелявам миг подир миг.
Но пак пролетта, за любов замечтана,
прогонвам с безпомощен вик. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Богданова Все права защищены

Предложения
: ??:??