Твоите устни попиват навсякъде,
твоят живот в мене тече.
Тиха, безмълвана придошла е от някъде
зората на твойто небе.
Но до мене те няма от толкова дълго,
че твоя свят съм оставила
да залезе в клоните на безплодно дърво,
отдавна в мене израснало.
Без цветове, под безкрайната зима,
едва оцелявам миг подир миг.
Но пак пролетта, за любов замечтана,
прогонвам с безпомощен вик. ...