В зеленото на моите очи
все още онзи тъжен спомен диша.
След счупено - лепеното личи
и връзвам си ръцете да не пиша.
Сърцето ми все още има пулс,
но вече не е дом за любовта ми.
И тази самота с отровен вкус
соли по незарасналите рани.
Как мога да повярвам днес, кажи,
на нечия протегната десница?
Спести ми благородните лъжи!
Любов ли? Тя направи ме вдовица.
Погребах я. Със мъртвите мечти.
И само онзи тъжен спомен диша
в зеленото на моите очи...
Но връзвам си ръцете да не пиша.
© Павлина Соколова Все права защищены