Avis (Павлина Соколова)
362 966
6.03.2018 г., 15:44 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
3026 33 22

 

В зеленото на моите очи
все още онзи тъжен спомен диша.
След счупено - лепеното личи
и връзвам си ръцете да не пиша.
Сърцето ми все още има пулс,
но вече не е дом за любовта ми.
И тази самота с отровен вкус
соли по незарасналите рани. 
Как мога да повярвам днес, кажи,
на нечия протегната десница?
Спести ми благородните лъжи!
Любов ли? Тя направи ме вдовица.
Погребах я. Със мъртвите мечти.
И само онзи тъжен спомен диша
в зеленото на моите очи...

 

Но връзвам си ръцете да не пиша.

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??