***

18 дек. 2020 г., 11:05

Поэзия

332 0 0

На звездите споделям тишината,
потънала дълбоко в мисли за теб.
А сърцето ми как заподскача,
не е преставало дори за ден.

На звездите споделям тишината,
знаят всичко за теб,
дори и луната, помолих за съвет,
но така и не ми отговори, просто замълча.

Как да спра да си мечтая,
за теб и твоята топла усмивка,
за теб и твоите сини очи?
Как да спра да си мечтая, дай ми съвет?