18 мая 2007 г., 20:29

*** 

  Поэзия
445 0 1
***

Очите ни се срещат.
            Избухва като пламък
                       топлината.
Разтопеното желязо
             на плътта ни 
                       пулсира в крайчеца на пръстите.
Желанията ни
             се сблъскават във пространството
                       и като кълбовидна мълния
ни поразяват.
             Танцът е безумен.
                       И не е грешна голотата.
Телата ни са птици,
              забравили
                        за връзката си със земята.
           

© Величка Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как съм те пропуснала досега?
    Харесвам го..
Предложения
: ??:??