18 may 2007, 20:29

*** 

  Poesía
444 0 1
***

Очите ни се срещат.
            Избухва като пламък
                       топлината.
Разтопеното желязо
             на плътта ни 
                       пулсира в крайчеца на пръстите.
Желанията ни
             се сблъскават във пространството
                       и като кълбовидна мълния
ни поразяват.
             Танцът е безумен.
                       И не е грешна голотата.
Телата ни са птици,
              забравили
                        за връзката си със земята.
           

© Величка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как съм те пропуснала досега?
    Харесвам го..
Propuestas
: ??:??