От ужас се усмихнах хартиено.
Не очаквай от мен погребения.
Отдавна са мъртви сълзите.
Оплаквачките бавно изстинаха.
И се питах има ли скришна обич?
Има ли обич само за двама?
Залезно е в сърцето...
Притъмнява
и мракът ми е пръв приятел.
Няма да знаеш
къде и кога съм посяла
зрънцата от истини
с недомлъвки заченати.
Няма да ме намериш в стаята,
кулата отдавна е рухнала.
Соленото остана на дъното,
където пируват със пръсти
и грабят безчувствия
най-тъжните изповеди на мъртвите.
......................................................
Няма да ме познаете!