полинапет
62 результатов
............
На три ракии вече е себе си
псува бясно и до кръв хапе нейните устни.
А тя се влюбва безумно във келнера
само за да узнае до къде се простира сънят му. ...
  704 
Врагът не идва в петък
тогава само наблюдава
пресмята тънкостите на ярема...
Брои минутите до полунощ...
след туй възкръсва в приятел...
  753 
Когато не паля звезди,
се свивам тихо в нечий ъгъл.
Душата ми отдавна прегоря
в безсмислена борба
с измислени герои. ...
  592 
ТЯ
Тя е облечена в дрипави облаци слънце,
тя разтваря ръце да прегърне,
а всъщност свива юмруци...
Очите ù са падащи звезди ...
  591 
Не се опитвай да обуздаеш вятъра в косите ми!
каза Тя...
Преди да срещне Него!
  579 
В зениците остана тишина
и никой никога не попита:
Защо боли?
Защо сърцето агонизирало продължава да тупти?
Нима когато капитаните си тръгнат ...
  776 
Тя просто събира във шепи звезди
и ги пръска тайно във мрака.
Мечтае за някакъв принц,
който ще я намери във всички посоки.
И чертае по пясъка с пръст ...
  1338 
Не знаеш ли?
Тя стъпва тихо
с пети от росни карамфили.
Тя идва като лятна буря
трептяща, дъхаща едва. ...
  892 
Той
Вечер гасеше звездите
Тъмен беше
и сънуваше черни морета
и прекрачваше граници ...
  1006 
Не се засищам с лято
ни с черна пръст
по мръкнало умея само да заплача
когато няма кой да види че съм мъртва
когато паднат пияни под масите ...
  715 
"... напираш да летиш, да станеш птица."
Дарина Дечева
Напираш да летиш, да станеш птица,
а крилете ти отдавна сънуват...
За какво са ти сини пространства? ...
  635 
"Напиши ми живот, след който ми се умира."
Елица Мавродинова
ЖИВОТ
Напиши ми живот с много ръбове,запетаи и многоточия.
Напиши ми живот като струна. ...
  860 
И там отдавна спи
една принцеса,
вплела мирогледа си
във залез тих,
в една мечта, ...
  569 
Немеят ми небетата
и всички небосклони.
Хоризонти недоносени
въздигат се до рай.
Упои ли ме, ...
  687 
***
Аз ти обърках всички посоки
и помисли, и хоризонти...
И няма бряг да го прегърнеш
и няма църква да си пуснеш котва...
Все по-стръмно е нагоре ...
  649 
Този мъж бе погребан в сенки от минало.
Сънуваше листопади и мълнии.
Този мъж отмерваше живота си в чаши
и пиеше на големи глътки мълчания.
Този мъж не преживяваше, не съществуваше ...
  651 
Октомври е съвсем обикновен
със дъх на стръмно,
вплетено в косите.
Октомври закъсня съвсем...
Отдавна трябваше да бъда птица... ...
  4384 
***
Знам, че някъде те има
и сипеш листопади във очите си.
Зная, че си там
и ме обичаш
повече от всичките си зими. ...
  545 
Аз само исках да разкажа
живота си на някого
и след това да помълчим.
Да изтънея до припадък,
да погаля тънкото на пръстите... ...
  837 
***
Тази вечер съм цялата тайна.
Не искаш да знаеш
защо съм си в тежест.
Сричаш живота си бавно и тягостно
и на кръст разпъваш живота си. ...
  631 
Вторник е...
Ден за разпятия.
На мъртвите спомени непогребани,
възкръсващи, непотребни,
които бавно в очите ти се разтварят... ...
  600 
Виня те, че си само струна,
разпъната от делника суров.
Виня те, че си дяволско причастие,
дошло, за да ме упои с пелин...
Годините отминаха незрели ...
  2623 
Ако можех...
Ако можех...
Само да съм малко по-еднаква
на боговете и на хората,
навярно други приказки ...
  664 
Не че е петък
и не че е пролет,
сърцето агонизиращо те сънува.
По мръкнало ветровете
прегръщат илюзии. ...
  751 
Неизбежно се случваш във петък.
И ми е някак различно.
Ти отдавна изгуби сърцето си,
но още сънуваш облаци
и вечер прегръщаш миражи. ...
  886 
И няма да те има в небосклона ми.
Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.
Моретата чакат своите приливи,
а аз неизбежно сънувам кипариси...
И ми е тихо в очите ти. ...
  601 
Не ставам за сънуване -
опаки са всичките ми краища.
Не съм за песен.
Солфежно аранжирам
всяка вечер масата. ...
  778 
Изваля се небето.
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро. ...
  772 
Наздраве, приятелю верен!
Напълни чашите с онуй - неизбежното,
което все се крие зад някой от ъглите.
Пий, приятелю верен,
от онуй - парещото безмълвното, ...
  529 
***
Очите си превърнах в гларуси.
За теб летях в простори необятни.
Ръцете си превърнах в камъни,
от непрегръщане се случих на пръстта.
И тъй без път и без посока ...
  591 
Души ме, пустият му камък!
Близък ми е...
По душа.
Не плаче с мене,
но хладният му пристан ...
  530 
***
От ужас се усмихнах хартиено.
Не очаквай от мен погребения.
Отдавна са мъртви сълзите.
Оплаквачките бавно изстинаха.
И се питах има ли скришна обич? ...
  561 
Понякога така безмилостно отчаяно осъмвам,
че ми се ще на всички птици крилете да са мъртви,
защото само в нямото на изгрева
усещам, че съм имала реалност.
Понякога така се гледам непокорно, че ...
  641 
Само мъртвите дишат от спомени
глътки причастия, до бяло безпаметни.
И се раждат във стихове,
по-черни от гроба, във който са легнали.
Не пий от отровата! ...
  502 
И връхлитам в живота ти като същност,
която отдавна прокуждаш
от масата на вечеря.
Непокорен спомен съм,
възкръснал от сънищата ти ...
  574 
Души ме пустият му камък -
увиснал по спомена,
се опитва да ме разплаче.
Не не плача, когато
разказвам измислени приказки, ...
  504 
Не ме зачерквай!
Непонятност са зениците по мръкнало
и тихо в клоните приспивам непотребност.
Ничия съм и в капилярите
на твойта жажда за копнежност. ...
  604 
Не ми е опако.
Не ми е чуждо.
Всичко си е като по учебник.
Защо тогава се е мръкнало в зениците,
а щурците страдат от алергия ...
  514 
Ей тъй, седя
и събирам дихания
от всички птици,
обезумели в летежа си.
Ей тъй, седя ...
  613 
Седях на пейката
и сричах стихове.
Разминаха се два-три реда.
Наужким те прегърнах
и заплаках... ...
  800 
Предложения
: ??:??