* * *

6 мая 2008 г., 13:00

Поэзия

654 0 1

Поиска ми прошка, но

не разбра колко много ме заболя.

Да живея в собственото си нещастие,

да прикривам сълзите си

с усмивката на Дявола.

Вкамених сърцето си,

за да не чуствам болката.

Съчуствието смених с високомерие.

Очите ми са стъклено прозрачни,

чуства в тях не можеш да намериш!

Отчаянието от живота е пропило душата ми.

И чашата със сълзите

е върху въглен от злоба.

Последните кървави капки от спомен блестящ

се стичат по устните жарки.

Попиваш с кърпа, която изхвърляш в някой си кош!

Ето, отново е захвърлен един млад живот!