Поиска ми прошка, но
не разбра колко много ме заболя.
Да живея в собственото си нещастие,
да прикривам сълзите си
с усмивката на Дявола.
Вкамених сърцето си,
за да не чуствам болката.
Съчуствието смених с високомерие.
Очите ми са стъклено прозрачни,
чуства в тях не можеш да намериш!
Отчаянието от живота е пропило душата ми.
И чашата със сълзите ...