23 янв. 2010 г., 13:04

* * * 

  Поэзия » Философская
550 0 4

 

В безсмислието на изгаснала звезда

се вгледахме и удивихме!

За участ зла и за беда

в сърцето й - единствено открихме -

 

складирана човешката печал...

И нищо вече не напомня,

че някога, от нейната свещена кал,

създаден бе Адам, бащата

на осъдените живи

и страдащи за неродената им майка...

А как блестеше....

За малко, едва за милиард години,

а вечността е тъй безкрайна....

С кого сме днес роднини?

Разкрий ми свойта тайна,

защо угасна, къде е светлината?

© Галин Добрев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??