Направих стъпка - плаха и невинна,
към теб и твоята душа,
ръце протегнах да те стигна,
да взема малко светлина.
Дъждът изсипа се в лицето ми
и мокра бях пред погледа ти топъл -
дочух сърдечния ти вопъл
и с него затанцувах безпардонно.
И пуснах чувството бездомно,
да тръгне пак по пътища отъпкани.
А ти го гони, плаши и ранява,
на тясно го притиска и забравя. ...