Душата ми кърви защото ти
избра да я разкъсаш с остър, бляскав нож.
Отминаха привидните искри,
отмина с тях и блудния разкош.
А ти, принце на забравата и мрака
защо така изчезна и се не яви?
Защо накара ме болезнено да чакам
и избяга без да оставиш никакви следи?
Колко време ще те помня и ще трябва
мислите за тебе тихо да погребвам?
Колко време ще ме караш все да вярвам
че ще си тук и че към мене ще погледнеш? ...