Душата ми кърви защото ти

избра да я разкъсаш с остър, бляскав нож.

Отминаха привидните искри,

отмина с тях и блудния разкош.

А ти, принце на забравата и мрака

защо така изчезна и се не яви?

Защо накара ме болезнено да чакам

и избяга без да оставиш никакви следи?

Колко време ще те помня и ще трябва

мислите за тебе тихо да погребвам?

Колко време ще ме караш все да вярвам

че ще си тук и че към мене ще погледнеш?

Ти, груб, първичен и отровно смугъл,

избра да ме изоставиш и вовеки заклеймиш.

Но дали си, принце, всъщност толкоз хубав?

И дали ще можеш скоро да заспиш?