21 дек. 2018 г., 00:32

... 

  Поэзия
284 3 2
Изгризани нокти, до дъно .
Загубено минало,
отлетяло с детско хвърчило.
Души ме, отляво!
Бъдеще, толкоз неясно,
в призрачно бели чорапи,
тук-там няколко дупки-
евентуални провали.
Надежда. Хубава дума!
Не покълва в опожарена душа.
Само разруха и една майка
останала без деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??