Изгризани нокти, до дъно .
Загубено минало,
отлетяло с детско хвърчило.
Души ме, отляво!
Бъдеще, толкоз неясно,
в призрачно бели чорапи,
тук-там няколко дупки-
евентуални провали.
Надежда. Хубава дума!
Не покълва в опожарена душа.
Само разруха и една майка
останала без деца.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
Прегръдка и от мен!