* * *

10 мар. 2009 г., 17:10

Поэзия

561 1 2

На Жано Хайнен (1937-2009)

Красивата кукла танцува,

в силуета си тъжен тъгува.

Въртеливо над шепа любов се върти,

а ръцете ù бели изпускат искри.

***

Луд акорд - като кон,

през полето избяга.

Ласки първи от нежен фасон,

примамливо се сляха в земята.

***

Клоунът се смее по сценарий...

Мечти

Ако трябва, помечтай си още,

с небесната си песен отлети.

Продължи във дни и светли нощи,

на рамо кацнали приветливи, добри.

Ти вярваш силно в истинското слово,

ту мислите чрез птиците летят.

И промяната за теб, ще бъде хубаво,

отнесена сред вихъри от рая.

petinka67 (Петя Кръстева)

2009-03-11T11:47:42+02:00

Добре дошъл сред нас, Румене!
viktoar (Виктория Стоянова)

2009-03-10T21:27:16+02:00

А защо си скрил това уникално произведение зад ***, не заслужава ли да бъде назовано някак ? Харесах!