На Жано Хайнен (1937-2009)
Красивата кукла танцува,
в силуета си тъжен тъгува.
Въртеливо над шепа любов се върти,
а ръцете ù бели изпускат искри.
***
Луд акорд - като кон,
през полето избяга.
Ласки първи от нежен фасон,
примамливо се сляха в земята.
***
Клоунът се смее по сценарий...
Мечти
Ако трябва, помечтай си още,
с небесната си песен отлети.
Продължи във дни и светли нощи,
на рамо кацнали приветливи, добри.
Ти вярваш силно в истинското слово,
ту мислите чрез птиците летят.
И промяната за теб, ще бъде хубаво,
отнесена сред вихъри от рая.
© Румен Михалев Всички права запазени