Пронизваш ме със поглед в тишината,
тъй както гръм пронизва синьото небе,
но друга тръпка имам аз в душата
и друг желае моето сърце!
Не търся вече твоята целувка,
не търся вече твоето лице,
не искам и оназ' позната ласка,
която срещам в двете ти ръце!
Не искам вече и живот заучен
край мене да минава ден след ден,
и теб не искам вече - сив и скучен,
и винаги един и същ, непроменен. ...