Пронизваш ме със поглед в тишината,

тъй както гръм пронизва синьото небе,

но друга тръпка имам аз в душата

и друг желае моето сърце!

Не търся вече твоята целувка,

не търся вече твоето лице,

не искам и оназ' позната ласка,

която срещам в двете ти ръце!

Не искам вече и живот заучен

край мене да минава ден след ден,

и теб не искам вече - сив и скучен,

и винаги един и същ, непроменен.

За нещо друго днес сърцето бие,

за нещо, непознато досега,

за болка нова, друга авантюра...

или пък просто да изпита любовта!?