18 сент. 2007 г., 15:40

А аз сънувах само 

  Поэзия
680 0 8
Сън. Цветен сън,
но неспокоен.
Въздишка.
Глас далечен.
Ходя.
На пръсти стъпвам тихо.
Шепна нещо, но губи се гласа ми.
Малко се ядосах.
Обърнал ми е гръб,
какво пък?
Настигам го.
Почти до него съм.
Мечтата ми...
Протегнах ръка.
Илюзия. Мираж.
Ръката ми потъна в тях.
Поемам дъх.
И замълчах…
Тихо следвам го.
Уж е истински.
Не. Та аз сънувам само…
Пея.
Някаква песен.
Мелодията й се е вкопчила в мен.
Щастлива съм.
Едва ли?
Оглеждам се.
Около мен хора, много хора.
И всеки си говори нещо.
Но никой другия не чува.
За тях не съществувам.
Смеят се.
Смехът им като че понесе се от ехо.
Кънти.
И бавно се отдалечава -
отвъд стена-
 стената на греха.
Силуетът му изчезна.
Някъде.

А аз сънувах само.

16 септември 2007-09
NG/nnn

© Нели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??