Сън. Цветен сън, но неспокоен. Въздишка. Глас далечен. Ходя. На пръсти стъпвам тихо. Шепна нещо, но губи се гласа ми. Малко се ядосах. Обърнал ми е гръб, какво пък? Настигам го. Почти до него съм. Мечтата ми... Протегнах ръка. Илюзия. Мираж. Ръката ми потъна в тях. Поемам дъх. И замълчах… Тихо следвам го. Уж е истински. Не. Та аз сънувам само… Пея. Някаква песен. Мелодията й се е вкопчила в мен. Щастлива съм. Едва ли? Оглеждам се. Около мен хора, много хора. И всеки си говори нещо. Но никой другия не чува. За тях не съществувам. Смеят се. Смехът им като че понесе се от ехо. Кънти. И бавно се отдалечава - отвъд стена- стената на греха. Силуетът му изчезна. Някъде. … А аз сънувах само.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Чуден стих!