kokoveca (Николай Иванов)
4 1
27 сент. 2011 г., 15:10

*** 

  Поэзия » Белые стихи
712 0 2

Откраднатите по тъмно целувки

засъхват по устните

и ги напукват.

Остаряваме...

Несподелената любов

се сбира на топка в гърлото

и леко нагарча...

Остаряваме...

Нишките на ревността

бавно задраскват лицата

ни с бръчки. 

Остаряваме...

Счупените надежди

пълнят сърцето ни

и то неравномерно почва да хлопа.

Остаряваме...

И пак даряваме другите с обич,

за да се разделим щастливи

със самите нас.

© Николай Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно! От рождения си ден остаряваме, но такива като нас - с радост!
    Публикувай още - и аз се завръщам, до сега гледах бебе, но е трудно да се пишат детски стихове, когато още се чувстваш млад, нали?
  • добре дошъл!
Предложения
: ??:??