***

27 sept 2011, 15:10

Poesía » Versos blancos

734 0 2

Откраднатите по тъмно целувки

засъхват по устните

и ги напукват.

Остаряваме...

Несподелената любов

се сбира на топка в гърлото

и леко нагарча...

Остаряваме...

Нишките на ревността

бавно задраскват лицата

ни с бръчки.

Остаряваме...

Счупените надежди

пълнят сърцето ни

и то неравномерно почва да хлопа.

Остаряваме...

И пак даряваме другите с обич,

за да се разделим щастливи

със самите нас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.