И птиците живеят надалеко,
шалът кален още си стои,
моята песен още се припява,
нотата погрешна си седи.
Тази музика която,
плахо се подава и шепти,
живота ми ще определя,
в сърцето ми ще се внедри.
Не ноти а любов да ме обвзема,
тя е тази която ни крепи,
и душите ни отново тя превзема,
със своите божествени лъчи.
© Никола Диманов Все права защищены