И ето, вятърът отнесе глъчката омайна
и ехото заглъхна след нас...
тръгна всеки в посока незнайна
след последните думи: “ На добър час!”.
Казват: “ Споменът не умира,
много заедно сме преживели!”,
но останаха след нас само надписите бели–
12 А, 12 Б... – на земята с тебешира.
Но ще се срещнем пак на заветния бал,
за да се разделим както подобава,
да се похвалим кой колко за костюма си е дал
и да потънем на сутринта в забрава.
“ Защо до дванайсет брояхме?”,
ще се питаме след години, всичко забравили,
шумния карнавал зад себе си оставили...
и ще си казваме: “ А млади бяхме!”.
© Лилия Ицкова Все права защищены