И ето, вятърът отнесе глъчката омайна

и ехото заглъхна след нас...

тръгна всеки в посока незнайна

след последните думи: “ На добър час!”.

Казват: “ Споменът не умира,

много заедно сме преживели!”,

но останаха след нас само надписите бели–

12 А, 12 Б... – на земята с тебешира.

Но ще се срещнем пак на заветния бал,

за да се разделим както подобава,

да се похвалим кой колко за костюма си е дал

и да потънем на сутринта в забрава.

“ Защо до дванайсет брояхме?”,

ще се питаме след години, всичко забравили,

шумния карнавал зад себе си оставили...

и ще си казваме: “ А млади бяхме!”.