Защо напомня ми 

всяка песен за тебе?

Нали изгоних те от сърцето си,

не си ми важен вече!

Проклех аз очите ти зелени,

които лъгаха ме и бяха неверни.

Знам, недостоен си за мене,

прекалено ценна съм, за да бъда с тебе.

Жалки опити за влюбване правиш,

горките момичета и тях ги мамиш.

Не заслужаваш дори да те помня,

но ето, поредната любовна балада 

отново в спомени с теб ме вкара.

Горяв ада                                           

и намразвам се.                                           

Защо не мога аз да те забравя?

Защо тази любов все по-силна

и по-силна става?                                              

А аз изгарям,

изгарям бавно в АДА,

от ЛЮБОВ.