2 июл. 2011 г., 22:27

Адажио... 

  Поэзия
987 0 25
>>>
Когато непробудно стеле вятър
избрулени от залеза въздишки
когато няма път нататък
и сенките не значат нищо
когато сляпа тишината
накъсва всеки спомен на парчета
а после ниже бавно стъпки
загубили следите си в небето
и вяло утрото наднича
през процепа на уморени клони
и в бръчките рисува шепот ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??