beti
1 результат
В такива сутрини дъждът е неизбежен
като незряща съвест след молебен
в тях вярата е толкова неистинска
и някъде над минарета дреме...
... пришива в дланите ни намерения ...
  518 
Един угаснал светофар
отказва да напътства булеварда
коли
тълпи
препускащ свят ...
  1048 
Тиха сутрин пролазва
по тънкия синор на урвите
като древно пророчество
свило епохи в дланта ми
аз отмервам посоки ...
  701 
***
...
Когато се опитвам да летя
припомням си усмивката на мама
ръцете ти в косите ми…. дъжда
и онзи списък за оставане ...
  908  13 
Живея близо до работата си, затова и сутрин винаги тичам. Уж съм „на пеша разстояние”, а всеки път се разминавам на косъм от закъснението. Тази сутрин пак така. След няколко тоста, чай и набързо изгладена ученическа униформа е ред на Вики. Не разбирам защо играчката й е в мивката, а коша за боклук, ...
  789  10 
Тази нощ съм пришила тъгата си
по ръба на клавиши без струни
тишината е толкова истинска
че провира ръце помежду ни -
да заплита в телата ни сенки ...
  1049  10 
Болна съм. От дни имам болки в гърлото, а от вчера се появиха хрема и кашлица... Тази сутрин ставам рано, за да събудя Гого за училище, но той ми казва, че ще поспи до 6:30. Мисля, че имам температура. Допивам чая си от снощи и лягам отново. В просъница чувам, че говорят за някакви множества с баща ...
  983  18 
***
Изглежда че и август е различен –
дъждът и тази нощ не ме отмина
почти до съмване изсипваше проклятия
по видело от теб да си отида...
и не е моя тази утринна пътека ...
  663 
***
По бреговете на юни растат олендри
в бяло надничат безкръвни черници
сродяват се с облаци в клоните нощем
за да покълнат по изгрев в зеници...
... с които да видиш че още те чакам ...
  694 
Този месец е труден почти като теб
и почти като теб ми напомня че всичко ще свърши
в празен отрязък от следващ куплет
по средата на лятото в нечии пръсти...
ще стихне премазан от дълга борба ...
  2011  11 
Когато пролетта ми овдовя
лятото се шмугна под чардака
в няколко опразнени гнезда
слънцето в съня ми да дочака...
Дълго търси паяци в гредите ...
  814 
Те птиците по пладне натежават
и аз така – почти до неизбежност
тогава се забраждам с окончания
и сякаш съм готова да те срещна
тогава пиша много дълги изречения ...
  1422  14 
Не бъркай тишината ми с мълчание
аз всъщност от столетия крещя
защото вековете помежду ни
единствено побира есента
а вън дори не е засвирил вятър ...
  2060  16 
При мен по-рано слънцето изгрява
при теб по-късно свършва всеки ден
и някаква зависимост навярно
оставя лятото по-дълго в теб...
докато в мен снегът натрупва преспи ...
  2422  13  23 
Понякога и август е септември
един такъв – умислен мълчалив
опустял недоверчив дъждовен
понякога и август е страхлив
очаква да се вкореня по тебе ...
  803  20 
Напоследък си рисувам облаци
и поникнали на прага детелини
няколко скореца – нощем спорещи
колко са отминалите зими...
през които ти се взираше в очите ми ...
  1152  16 
Когато не успявам да заспя
си мисля, че навярно ме сънуваш
тогава ставам цялата крила
политам над вълните да те зърна...
примигва фарът вятърът мълчи ...
  1310  30 
***
Пролетта си отива
по перваза препуска
криволичи в стъклата сълзѝ
пролетта си отива –
бясна боса ранима ...
  976  17 
***
Понеже не успявам да се впиша
и цялата съм някак на парчета
през май денят ми е накъсан
на ноти... многоточия... тирета...
и още толкова беззвучни рими ...
  2741  17  31 
Сънен залез пълзи по паважа към теб
но пред него не виждам море
само сняг обгръща комина
сиви птици
небе ...
  1274  19 
Те клетките не са за птици
и вятърът не е утеха нощем
занитили крилете си в улуците
сънуваме живота си и спорим
а някакви истории за нежност ...
  1192  25 
... онази тишина
която нощем
броди по перваза
сънят невидим
спрял се над града ...
  1174  23 
... е понеже ми липсваш
а пък аз се научих отдавна да правя мъгли
да те стривам на капки и ей тъй - наужким
да заричам небето кога да валиш
... и понеже владея стотици пустини ...
  843  12 
Запознахме се някак внезапно
в слънчев ден - по средата на юни
тя поседна до мен и безгласно
нарисува по пясъка струни...
после дълго нотира крилете ми ...
  2443  17 
Докато заспиваш...
... за нищо не ме пускай... няма път
след който да се чувствам непорочна...
следите ми са само сън
събудиш ли се – става сложно... ...
  1012  16 
Да беше есен...
... щях да извървя
последния ти полет
към земята
и с всичките окапали листа ...
  1051  13 
Носи от онези вратовръзки на точки,
с които можеш да си сглобиш цяло съзвездие,
нарича любовта „Джеронимо”
и всеки път, когато я открие,
се зарича да не решава кръстословици... ...
  1035  13 
Не те понясам... никак и съвем
нито липсата ти нито самотата
когато тихичко притихваш в мен
когато есенна валя... а ти си лято...
когато болката в просъница от истини ...
  1014  15 
Понякога Август е толкова тъжен
и някак сърдито мълчи
попива в паважа съвсем безпосочно
и нощем сънува вълни
сутрин навървя си в слънчеви шепи ...
  922  17 
Понякога забравям че денят
е само разстояние до мрака
че всички пътища са брод
че някъде и мен ме чакат...
че залезът е просто миг ...
  1222  21 
Отлагам те до следващото лято
и без това напълно закъснях
и без това навярно съм сгрешила
или не съм... но още ме е страх...
от сто години чакам да се сбъднеш ...
  1083  19 
Не заспивай...
когато безумно боли
и по вените стихвам безгласно...
и очите рисуват на прага следи –
да поникнат по мен като бягство... ...
  1256  35 
В малък отрязък от следващи утрини
се опитвам да сричам съня ти
нежен вятър докосва ме влюбено
тревогите в мен да пропъди...
после стичам се каменна в скута ти ...
  958  13 
Там където свършват всички пътища
в края на последната дъга
зад няколко пресъхнали морета
живее мъничка звезда
проблясва нощем тихо много тихо ...
  921  10 
Не ми трябват крила* – всяка нощ съм небе
и надничам в очите ти с вятъра
спи градът уморен и тепетата спят
само ние будуваме някъде...
... ти безпътно желан аз безплътно сама – ...
  1605  12 
Дирижирам съня на безмълвен щурец
и редовно се губя сред нотите
всички ключове липсват а вече е пет –
наближава часът ми за тръгване
всеки щрих съм запомнила всеки важен момент ...
  866 
В едно далечно тъжно лято...
от другата страна на този ден
в най-крайния от всички покриви
живее вятър с мъничък щурец
и нощем ниже тихи ласки ...
  1078  14 
Докато те няма
си измислям облаци
снежнобели пухкави и тъжни
тайничко навървям ги по пръстите
споменът по тях да се завърне... ...
  1886  13 
Днес огньове завихрят следите ни
някъде някой танцува с икони
ти ли си тръгна... аз ли... не питай
просто жарава душата ми рони...
Празни постели жигосват ме нощем – ...
  967  21 
А се страхувам... много се страхувам
че няма да се сбъдна в твоя ден
че няма да ме искаш вече истински
от хиляди представи ослепен...
че няма да делим среднощни думи ...
  1011  15 
Предложения
: ??:??