4 янв. 2008 г., 12:57  

Адаптация 

  Поэзия
987 0 2

И птичката отново влезе

в свойта "златна" клетка.

Ведно със малките си пиленца

послушно се изправи в уречения час

пред портичката малка.

И влизайки, в захлас

от вкусните трошици, подметнати

изкусно от някой скъп стопанин

сама затвори пътя към свойта свобода.

Отрече се от майка, от татко и сестра.

И се остави времето да я закотви

 в един извечен, изоставен свят,

където мудно, мудно дните си вървят...

 

Едва ли някога ще си прости.

Ще съумее ли отново от клетката да отлети?...

28.08.1995 г.

© Надя Братанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??