И птичката отново влезе
в свойта "златна" клетка.
Ведно със малките си пиленца
послушно се изправи в уречения час
пред портичката малка.
И влизайки, в захлас
от вкусните трошици, подметнати
изкусно от някой скъп стопанин
сама затвори пътя към свойта свобода.
Отрече се от майка, от татко и сестра.
И се остави времето да я закотви
в един извечен, изоставен свят,
където мудно, мудно дните си вървят...
Едва ли някога ще си прости.
Ще съумее ли отново от клетката да отлети?...
28.08.1995 г.
© Надя Братанова Всички права запазени