В този град тишината си има реален адрес,
находящ се на сгърбен отрязък от местната карта.
Недостъпен портал между вчера и шумното днес
е вратата на старото гробище с млади чинари.
До оградата, куц надзирател е прашният кръст –
пази сякаш живот непоканен напред да не встъпи.
И мирише на твърда и рядко поливана пръст,
сред която дори да си корен е тежко и тъжно.
Там е тъмно. По-тъмно от мрачната мисъл за смърт.
Там почиват и старци, и внуци. И ничии хора.
И дори побеснелият вятър от прашния кър
ще пристъпи безшумно да реше тревите по двора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация