21 окт. 2010 г., 18:20

Ако... 

  Поэзия » Любовная
806 0 6
Повикай ме в някоя празна и прашна неделя,
когато ветровете мълчат и морето е просто вода,
когато в забавен каданс часовете се стелят
и в пустинния призрачен свят не оставят следа.
Повикай ме, разпилей хоризонта на скуката,
превърни тишината в митичен хорал за обичане.
Ще се втурна към теб и забравила стари поуки,
ще загърбя разумното с дързостта на наивно момиче.
Само пак ме повикай! Събуди ме от тази летаргия,
приковала ме властно към цифрата в броя години.
Превърни ме във бъдеще – знойно, томително… Хайде!
И върни ми живеца, преди във кръвта да изстине… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Василева Все права защищены

Предложения
: ??:??