Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива.
Ако сред зима мълния удари,
то всуе май купувах катинари.

Сърцето си опих с вода мълчана,
и стомната разбих сама о камък.
Навярно само сила ми остана.
И има ме, дори и да ме няма.
От себе си израснах по-голяма.
 Ако сред зима мълния удари,
то всуе май купувах катинари.

Крилете си не рязах. Дожаля ми,
присвих ги под разръфана кошуля.
Летя насън и ветрове ме брулят,
зандани не признава любовта ми.
Ако сред зима мълния удари,
то всуе май купувах катинари.