29.12.2024 г., 18:18 ч.

Ако сред зима мълния удари 

  Поезия » Философска
165 1 0
Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива.
Ако сред зима мълния удари,
то всуе май купувах катинари.
Сърцето си опих с вода мълчана,
и стомната разбих сама о камък.
Навярно само сила ми остана.
И има ме, дори и да ме няма.
От себе си израснах по-голяма. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??