Ако утре свършва всичко
Дълбоко знам, че те обичам,
но наранена ми пречи гордостта,
но ако утре свършва всичко,
аз, без да мисля, ще ти простя...
И не вглъбена в разум и в мисли,
да забравя за всичко на мига,
да дам воля на това, което искам,
и към теб да тръгна още в нощта...
Да почукам плахо на вратата
и видя ли те, да ти се нахвърля,
и не пияна, но простила ти вината,
да успея любовта ни аз да върна...
Да изпием бутилка много скъпо вино,
да си кажем всичко премълчано досега,
да се наричаме с думи най-любими
и да се обичаме до утре сутринта...
Да ме прегърнеш силно, като за последно,
да се целуваме с цялата си страст,
да направим всичко най-нередно,
да изпълним със смисъл всеки час...
Аз зная, че и други като мен обичат,
но от гордост, разплакани вкъщи си стоят...
Приятели, нужно ли е да свърши всичко,
за да могат чувствата да се спасят?!
20.12.2012
© Радослава Михайлова Все права защищены