Ако утре свършва всичко

Дълбоко знам, че те обичам,

но наранена ми пречи гордостта,

но ако утре свършва всичко,

аз, без да мисля, ще ти простя...

И не вглъбена в разум и в мисли,

да забравя за всичко на мига,

да дам воля на това, което искам,

и към теб да тръгна още в нощта...

Да почукам плахо на вратата

и видя ли те, да ти се нахвърля,

и не пияна, но простила ти вината,

да успея любовта ни аз да върна...

Да изпием бутилка много скъпо вино,

да си кажем всичко премълчано досега,

да се наричаме с думи най-любими

и да се обичаме до утре сутринта...

Да ме прегърнеш силно, като за последно,

да се целуваме с цялата си страст,

да направим всичко най-нередно,

да изпълним със смисъл всеки час...

Аз зная, че и други като мен обичат,

но от гордост, разплакани вкъщи си стоят...

Приятели, нужно ли е да свърши всичко,

за да могат чувствата да се спасят?!

20.12.2012