31 мая 2014 г., 12:16

Александър 

  Поэзия » Гражданская
582 0 0
на моя внук
Аз твоето име изричам.
С него дойде у дома.
Очите ти, тъй натъжени,
подсказват ми малко вина!
Пораснал отдавна над мене,
ме гледаш с укор едва.
Защото аз все питам - къде си?
А искаш дори да мълча!
И мислите твои все тичат
из този квартал тъй познат.
По твоето красиво момиче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??