В най-прашния ъгъл на стаята
обичта ни очаква амнистия.
Като малко, забравено паяче
си е сплела решетка от истини –
да не влизат бодливи мълчания,
нито думи, отдавна изстинали.
В тъмнина и в безсрочно изгнание
обичта ни е може би минало.
Обичта ни оставя бележки с магнит
на хладилника, до листа със покупки.
Ала твърде заети сме. Нейният вик
се топи като ехо във празна черупка. ...