6 ene 2016, 12:41  

Амнистия 

  Poesía » De amor
791 0 11

В най-прашния ъгъл на стаята

обичта ни очаква амнистия.

Като малко, забравено паяче

си е сплела решетка от истини –

да не влизат бодливи мълчания,

нито думи, отдавна изстинали.

В тъмнина и в безсрочно изгнание

обичта ни е може би минало.

Обичта ни оставя бележки с магнит

на хладилника, до листа със покупки.

Ала твърде заети сме. Нейният вик

се топи като ехо във празна черупка.

Обичта ни сега е само бледо подобие

на онази магьосница, с поглед от огън,

скучен низ от самотни вечери и обеди,

не е дар, а проклятие сякаш от Бога.

И не зная, толкова труд ли ни коства

да поспрем, да започнем на чисто?

Трудно звучи. А е дяволски просто

за Обичта да отсъдим – амнистия.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Трудните прости неща... Поздрави!
  • Много благодаря на всички за коментарите и прочита. Болно ми беше, много болно като писах този стих
  • Може би е дяволски просто... за Обичта да се отсъди амнистия...
  • Любовта си е сплела решетка от истини... Много оригинално! Целият стих е една голяма истина за повечето работещи хора днес.... В стремежа си да постигаме цели, забравяме любовта в ъгъла... А Бог е любов и от любов ни създаде... Поздрави!
  • "Трудно звучи. А е дяволски просто
    за Обичта да отсъдим – амнистия."

    Дяволски просто... И ангелски сложно...
    Рутината е болест в прогресия...
  • Трудно звучи. А е дяволски просто... Хареса ми твоя поглед върху нещата! Поздрав, Дани!
  • Много ми хареса тази амнистирана обич, превърната в поезия.Wali/Виолета Томова/
  • Много ми хареса!Поздравления, Даниела!
  • Страхотна!:*
  • Може и да е трудно, но си струва.
    Чудесен стих!
  • Чудесно!
Propuestas
: ??:??