Андромеда

Когато няма думи

и чувствам се ефирна, светла,

обгръщам всичко с красота

и политам, защото ми е леко.

Не се нуждая от крила -

и без тях аз мога да обичам,

достатъчна ми е мойта светлина

в света ми - често тъй отричан.

От моята любов към мен самата

тогава заструява светлина.

Съзнавам, че силна съм в борбата

и тогава - дарявам се с крила.

На дланта си гледам моите усмивки,

моят свят прекрасен и обичан

и макар и малка - аз стремя се

с усмивка да дарявам, със сърцето -

       Да обичам.

12.05.2007 г.

***
Нещо малко и за мен и от мен за хората.